Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.
надявам се да ви хареса и ми кажете какво мислите. обръщаше ме да пиша това.…
- Зависи от нагласата. Ако изляза просто да се разходя или да поспортувам, тогава е едно, но имам ли някакви други мисли в главата, тогава нещата придобиват съвсем друго значение.
При мъжете - ами, ние караме колела от хлапета още и никога не съм усетил нещо приятно на седалката, нито пък на седлото, честно казано и ми е трудно да си представя, че на някой мъж може да му хареса, но кой знае.
Докторът разказва приказка за царска дъщеря, която умряла за своята любов и била превърната в бяла кукувица. С това разговорът приключва и всеки продължава по пътя си.
Благолажът поглади бялото мъниче, което лежеше пред него на купче, шавна още веднаж и почна:
Властта е като уголемително стъкло за човешките недостатъци. Ако нямаш развита съвест и чувство за отговорност, хората бързо го разбират.
Как прецаках слухната си братовчедка и я направих мой роб.…
“Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”
Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател.
Той се емна леко и тихо, па полека-лека се засили и се залюля на мощни вълни над полето. Никола остави снопа и плесна ръце.
Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, широка като полето, света като любовта.
Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ??????? ослуша се дълго и рече:
Със затаен дъх хората следели от поляната долу как те прескачат храсти и камънаци, как лазят по сипеите и с какво усилие търсят по измитите от дъждове канари опора за краката си, с каква нежност и внимание момъкът прикрепял другарката си и я водел към облаците.